Терминът „риносинуити” се използва за възпаление на носа и околоносните кухини. Ринусинуитите могат да бъдат остри, подостри и хронични на база на продължителността на симптомите. Острите риносинуити имат продължителност по-малко от 4 седмици. Хроничните риносинуити са тези, при които оплакванията продължават повече от 12 седмици. Подострите са с продължителност между горните две. Една друга група са острите рецидивиращи риносинуити, които се излекуват с консервативни средства, но се повтарят 4 до 5 пъти годишно и имат за предпоставка анатомични вариации на носа, смущаващи синусния дренаж.
Синусната хирургия датира началото си от около 100 години.
Ендоназалната хирургия представлява реален способ за подобрение на дренажа и вентилацията при възпалителни заболявания на носа и околоносните кухини. В изминалите малко повече от 20 години от научно обоснованото начало на ендоназалните операции бяха създадени редица хирургични методи, които все повече се усъвършенстваха и ставаха все по-ефективни. Това, което не са могли да постигнат ринохирурзите до средата на този век, беше осъществено в наше време въз основа на науката въобще, респективно – на отделните раздели на медицината.
Според данни на световните статистики около 12% от населението на земята страда от различно по степен изразено затруднение на носното дишане и намаление на обонянието, което в по-голямата си част се дължи на хроничните ринопатии. Многоообразието на възпалителните и алргичните процеси в носа и синусите, нееднаквото им протичане у различните индивиди, както и възможните последствия от тях като затруднение в дишането и намаление или загуба на обонянието, стигащо понякога до пълната им загуба, прави разглеждания въпрос за ендоназалната хирургия извънредно сложен. Но за развитието и на съвременно ниво помогна именно насочения напредък на ринохирургията, като например използването на ендотелескопи, видеокамери и монитори със записваща техника. Те способстват за ефективното отстраняване на полипи, гранулации, дилатиране и калибриране на естествените отвори на околоносните кухини и с това – за по-бързото ликвидиране на хроничното възпаление на носа и синусите. При необходимост от саниращи операции, техният метод и обем се определя от естеството и разпространението на патологичния процес, установено чрез КТ изследване.
Микроендоскопският ендоназален подход предлага редица предимства:
1. Използване на естествените отвори на организма /липсва кожен разрез и разрушаване на здрави тъкани/.
2. Патофизиологична /функционална/ насоченост.
3. По-малка хирургична травма.
4. Индивидуален подход към различно изразената патология.
Днес микроендоскопският интраназален подход е съвременният хирургичен метод, значително подобряващ комфорта и переспективите при пациенти с хронични заболявания на носа, синусите и слъзните пътища.
