Ринопластиката трябва да се обсъди индивидуално и конкретните желания на всеки пациент следва да бъдат съобразени с възможностите на интервенцията.

Обща Информация

Ринопластиката е сложна хирургична процедура и има за цел да промени външния вид на носа, неговите структури и функция. Тя може да намали или увеличи носа, да промени формата или очертанията на гърба на носа и носния връх, ноздрите и да промени ъгъла между носа и горната устна.

Операцията се извършва под обща анестезия. Продължителността и в зависимост от сложността и е между 60 и 150 минути.

Достъпите за ринопластика могат да бъдат външен или вътрешен (ендоназален). Едновременно с ринопластичните процедури се извършва и септопластика при затруднено носно дишане в следствие от изкривена носна преграда. Ринопластичните процедури в пълния си обем включват:

    • септопластика (корекция на носната преграда);
    • субмукозна електрокоагулация на долни носни конхи;
    • резекция на гърба на носа (триангуларни хрущяли и костна гърбица – медиална остеотомия);
    • латерални остеотомии;
    • моделиране на аларните хрущяли и оформяне на носния връх;
    • поставяне на пластинки фиксиращи носната преграда;
    • външна фиксираща превръзка за срок от 7 до 10 дни

Риск от ринопластика

Всяка хирургична процедура има определен риск от нежелани ефекти и усложнения, които трябва да бъдат разбрани и оценени. Всяка хирургична процедура има определени граници. Внимателно следва да се прецени риска от операцията спрямо очакваните подобрения след нея. Необходимо е всеки риск и всяка потенциална компликация да бъдат обсъдени с Вашия хирург.

Особености и възможни усложнения:

    1. Кървене – кървенето по време на операция е необилно и не налага кръвопреливане. Ако е необходимо в екстремни условия се прилагат вливания на кръвозаместващи течности, или се кръвопреливане с едноименна кръвна група, предварително изследвана за наличие на HIV и други от оторизирани от МНЗ кръвни банки и лаборатории. Следоперативно, след сваляне на тампонадата от носната кухина следва обичайно необилно кървене, което обикновено не налага мероприятия по спирането и, тъй като следва спонтанното и преустановяване.
    2. Инфекция – наблюдава се рядко след операцията. Поради това е необходимо пациентите да бъдат клинично здрави преди започване на операцията. Инфекциите след ринопластика се лекуват с обичаините антибиотици, а рядко пациентите могат да бъдат хоспитализирани.
    3. Белези – след ендоназален достъп не се очакват видими белези. При външен достъп белегът в областта на колумелата е незначителен и след няколко месеца обикновено се заличава.
    4. Оток на меките тъкани на лицето и клепачите – обикновено е незначителен, но е възможно след медилална и латерални остеотомии да се ангажира и по голяма част от клепачите. Той не налага специално лечение и отзвучава спонтанно до няколко дни.
    5. Болка след операция – обикновено болката след операция е незначителна и се копира с обичайните аналгетици.
    6. Променена чувствителност на кожата – тя е преходна и се дължи на травмата на нервните окончания инервиращи носа и носната кухина.
    7. Асиметрия и неравности на външния нос – нормално човешкото лице е асиметрично. Възможни са различни вариации на асиметрия от едната и другата страна след операцията.
    8. Редуциращата ринопластика (намаляващата обема на носа) може да доведе до стеснение в носната кухина с последващо дискомфортно носно дишане.
    9. Провеждането на остеотомии, може да увреди орбитата, поради нейната близост.
    10. Въпреки че ринопластиката е процедура, която цели промяня на големината на носа, промяна на върха на носа, отстраняване на гърбицата на носа, промяна на ъгъла между носа и горната устна, промените не биха могли да бъдат гарантирани с успех.

     

    Ринопластиката е сравнително лека за понасяне операция. Престоят в болничното заведение, след провеждането и е обикновено 24 -72 часа. На следващият ден оперираните могат да се обслужват самостоятелно и да изпълняват ежедневните си задължения. Възстановителният период е между 7 и 20 дни и зависи от обема на операцията, нанесената травма, индивидуалните особености на пациента: пол, възраст, вредни навици, вредно влияние на обкръжаващата среда, добавяне на остри вирусни инфекции, физическа активност и пр.