cinsel chat porna mp3 indir balikesir eskort mircturk.gen.tr bahisnow giris

Носът и околоносните кухини имат за задача да затоплят и овлажняват въздуха на горния респираторен тракт, осигуряват пневматизация на черепа, за да намалят товара върху шията, и създават условия за резонанс на гласа. Когато отворите на синусите са блокирани, се създават предпоставки за развитие на инфекция. Блокажът на синусните отвори може да е резултат от възпаление предизвикано от алергия, вирусна инфекция или локлно дразнене от тютюнопушене или други физични и химични дразнители. Анатомични особености като абнорно голяма средна носна раковина, изкривена носна преграда, носна полипоза или различни тумори могат също да причинят обструкция на синусите. Други причини за обструкция могат да бъдат назотрахеални или назогастрални тръби при хоспитализирани пациенти, носна тампонада при кръвотечения от носа, чужди тела в носа.

 

Терминът „риносинуити” се използва за възпаление на носа и околоносните кухини. Ринусинуитите могат да бъдат остри, подостри и хронични на база на продължителността на симптомите. Острите риносинуити имат продължителност по-малко от 4 седмици. Хроничните риносинуити са тези, при които оплакванията продължават повече от 12 седмици. Подострите са с продължителност между горните две. Една друга група са острите рецидивиращи риносинуити, които се излекуват с консервативни средства, но се повтарят 4 до 5 пъти годишно и имат за предпоставка анатомични вариации на носа, смущаващи синусния дренаж.

 

Синусната хирургия датира началото си от около 100 години.

Ендоназалната хирургия представлява реален способ за подобрение на дренажа и вентилацията при възпалителни заболявания на носа и околоносните кухини. В изминалите малко повече от 20 години от научно обоснованото начало на ендоназалните операции бяха създадени редица хирургични методи, които все повече се усъвършенстваха и ставаха все по-ефективни. Това, което не са могли да постигнат ринохирурзите до средата на този век, беше осъществено в наше време въз основа на науката въобще, респективно – на отделните раздели на медицината.

 

Според данни на световните статистики около 12% от населението на земята страда от различно по степен изразено затруднение на носното дишане и намаление на обонянието, което в по-голямата си част се дължи на хроничните ринопатии. Многоообразието на възпалителните и алргичните процеси в носа и синусите, нееднаквото им протичане у различните индивиди, както и възможните последствия от тях като затруднение в дишането и намаление или загуба на обонянието, стигащо понякога до пълната им загуба, прави разглеждания въпрос за ендоназалната хирургия извънредно сложен. Но за развитието и на съвременно ниво помогна именно насочения напредък на ринохирургията, като например използването на ендотелескопи, видеокамери и монитори със записваща техника. Те способстват за ефективното отстраняване на полипи, гранулации, дилатиране и калибриране на естествените отвори на околоносните кухини и с това – за по-бързото ликвидиране на хроничното възпаление на носа и синусите. При необходимост от саниращи операции, техният метод и обем се определя от естеството и разпространението на патологичния процес, установено чрез КТ изследване.

 

Микроендоскопският ендоназален подход предлага редица предимства:

1. Използване на естествените отвори на организма /липсва кожен разрез и разрушаване на здрави тъкани/.

2. Патофизиологична /функционална/ насоченост.

3. По-малка хирургична травма.

4. Индивидуален подход към различно изразената патология.

 

Днес микроендоскопският интраназален подход е съвременният хирургичен метод, значително подобряващ комфорта и переспективите при пациенти с хронични заболявания на носа, синусите и слъзните пътища.